Изумрудено зелените ú очи обещават милиони вълшебства за
случване. Шушне из дърветата, и гледам, че си говорят задушевно. В слънчева
рокля на точки и фиби от лайка, Сряда се люлее на границата между пролетта и
лятото. И отказва да носи обувки. Подарих ú всичките си мисли, за да ги
превръща в калинки. Това го умее. Когато умовете се завият в тишина, душите
споделят най-красивите истории.
Пейка, слънце, гълъби и зелен химикал.
И нека
разказите започнат сега...
0 коментара:
Публикуване на коментар