Юни звучи в оранжево. Като бълбукащи балончета в портокалов
швепс. И като оранжевото на усмивките, в ъглите на които е побран целият
смисъл. Днес четвъртъкът раздава прегръдки с лепкави пръсти, подсвирква си
позабравени мелодии и връзва слънчеви зайчета в разпилени косици. Тя,
светлината, винаги избира най-просторните и чисти зали, за да прави цигански
кълбета, да изстрелва фунийки от надежди и да образува трапчинки от хилеж.
На
детето във вас, на децата до вас – светлоносци да
сте!
0 коментара:
Публикуване на коментар