Лютият хлад повдигна клепачите на съня, за да нарисува пред събудения ми
взор холограма на ароматно кафе. Утрото бавно отлепва сенки от спящите
блокове и благославя бетонните им чела с ранни слънчеви зайчета.
Образуват ми се усмивки и привкус на лежерност заради онова най-спокойно
място на света, където толкова рядко се връщам. И където всичко е
вкусно, винаги ново и винаги носталгично обагрено. С разкошни бели нощи,
огромни звезди, скърцащите песнопения на цикадите и скрити в тъмното щурци.
Почти като в разказ на Капоти. Почти...
0 коментара:
Публикуване на коментар