Той е като много мънички, надбягващи се стъпчици по мокра писта,
зарязали правилата. Той е като безшумните пръсти по клавиши на пиано,
които знаят само една мелодия, монотонна и равна. Един тракащ, неспирен
бод, който зашива скъсаните предвечерни минути. Рагтайм в оловносиво. Или колоритен, по Далчев. Дъжд дъжда загръща... и прегръдките му винаги
звучат различно.
Затова пък локвите винаги обичат други локви, и почти
винаги е без значение защо. :)
0 коментара:
Публикуване на коментар