октомври 25, 2017

Усмивки и акорди

0

Вятърът разпиля по мокрите плочи партитурите на дъжда. Минорни есенни сюити. Симфонии за листа и птици. И джаз с ухание на ретро. Търся си слънчевите бъркалки, за да стопя пяната на свъсеното оловносиво горе. Искам чаша небе! От онова, моето лятносиньо, в което бълбукат балончета смях. С аромат на карамел и усещане за полет.

Когато денят е жаден за усмивки, винаги може да си отсипе от моите. И да извади онези китарни акорди, със спомен за лято... :)




Related Posts:

  • Време за чудесаВ неподвижния въздух вечерта бавно разреса със светулкови пръсти гривата на сумрака. Загадъчен по келтски и нетърпелив да хукне из сините пътеки на … Read More
  • Между тишината и мълчанието Тялото следва да бъде там, където е и Душата. Магията се случва само в полетите, в поривите и светимостта. ЗаЕдно. Не би могла да бъде чута мелодия… Read More
  • Посоките са с форма на сърце Вятърът си устрои чуден театър със сенките на вечерните липи. Вълшебна пантомима от тръпнещи клони и звънтящи листа. Еликсирът им е компас за влюбе… Read More
  • July Morning В синкавия полуздрач над гнездото еднокрак наряд пази съня на потомството. Утринта се събуди и поруменя, докато се разминаваха с избеляващия мрак. … Read More
  • Как се летиПитат ме често как се лети - тъй, без компас и дори без посоки. Само с по няколко смели мечти дето прехвърлят ръба на високото. Питат ме как се пр… Read More