октомври 26, 2017

Димитровден

0

Утрото сгъна мъглите под стрехите и посипа мокрите улици с кленов килим. Знае как се посрещат огнени воини с врани коне, чийто тропот втъкава в земята зимна канава. Думите разплитат кордели от топъл въздух в студеното. Молитви за опазена жарава, за сгряти домове и добре загърнат свят. За пълни фенерчета отляво и прегърнати дни.
И за бели полети в заедност.

Да бъде! :)





Related Posts:

  • Тя, Любовта... Когато докосва, преобразява. От страховете прави летящи надежди. Погали ли, рогата стават крила. Изглежда малка, изгубена, смешна понякога. Слабостта… Read More
  • Хиляда нюанса майско зелено Дъждовните пръсти на май с тихо докосване разбудиха зелените клавиши на треви и листа. Денят се напълни с мелодии от свежест и усещане за обнова. А л… Read More
  • Езикът е жив, когато създава светове Език, създаден от шепица звук, понесла любовта. Безценен дар, в чиито мелодии същините се разпознават. Тридесет кирилски знака, побрали всичкостта. М… Read More
  • В тишината на светулков полуздрачКогато светът утихне в тишината на светулков полуздрач, най-истинските неща звучат най-отчетливо. … Read More
  • Нишките на свързаността Усмихвам се на синхронния танц на мислите си със светлината на лампата. Примигва с тихо жужене – акорд от подръпнатите нишки на свързаността. А но… Read More