Нощта загърна в синкаво одеалце треперещите брези.
Последното злато по тях разнесе вечерна мелодия, шумолящ реквием за окъснели
птици. Светлинки накацаха по тъмните клепачи на прозорците. Дланите ми
прегръщат чашата ти. С бълбукаща в чая грапава усмивка от лимон. Топлината
танцува из стаята с гласа на Ленард Коен, и светът утихва... до пулс отляво.
Дори
когато лъчите се сменят с ореол, светлината винаги остава. Защото са нейни
всички чудеса. :)
0 коментара:
Публикуване на коментар