ноември 08, 2017

Обличам си прегръдките

0

Валят чудеса. С размах, по архангелски. Перата им парят от нежност, от обич и грижа. Разпуснаха косите на срядата, закачиха усмивки по свещите и от пламъците спретнаха криле. За да прескачам с тях мокрите графити на дъжда, ухаещи на изкушение. 

И защото полетите са топли, само когато си облечеш прегръдките. :)





Related Posts:

  • Безкрайности по първи петли Докато Васил Найденов събужда първите петли, закъснелите следи в мен чертаят познати и непознати маршрути. Денят осъмна с щедро слънце и любимото ми … Read More
  • Отвъд настроенията Небето над Витоша сивее като гълъбова перушина. Иска ми се да щипна с пръсти бузестите му облаци и да ги разтегна в усмивка. Ей тоооолкова гигантска!… Read More
  • Светът се нуждае от обич Изгревът днес щедро е разлял червеното си вино. Толкова величие има в нюансите на това червено, което калесва небесата с надежди.... Светът сега пове… Read More
  • "Обичам" не е глагол. Всичкост е Ех, толкова много музика се лее в мен, че ми се ще да разбирах от ноти, за да ви я подаря. Великолепни мелодии... от обичане. За тях думите не стигат… Read More
  • Невидимите концерти на душата Бели улици... Разпредени пътища, чиито нишки някъде се срещат, оплитат се зад някой ъгъл, водят наникъде и навсякъде. Снегът бавно ги превръща в блок… Read More