ноември 08, 2017

Обличам си прегръдките

0

Валят чудеса. С размах, по архангелски. Перата им парят от нежност, от обич и грижа. Разпуснаха косите на срядата, закачиха усмивки по свещите и от пламъците спретнаха криле. За да прескачам с тях мокрите графити на дъжда, ухаещи на изкушение. 

И защото полетите са топли, само когато си облечеш прегръдките. :)





Related Posts:

  • Ден за архангели Заспаха щурците, с роса по фраковете. А слънцето днес си събира топлината. Да я плисне отведнъж, да остане и за утре. Цветята го чакат. И птиците. С … Read More
  • Чудото, наречено Живот Многоцветен ден, прелял от слънце и жужащи еднодневки. Полусърдити облаци замерваха със сенки поляните и си придърпваха слънцето. Вятърът изрисува да… Read More
  • Малките неща Възхитителните въздишки на цъфнали клони дрогираха деня. Пролетта звънко се разсмя на ефекта от парфюмирани дървета и хукна да събужда с целувки неол… Read More
  • В такива нощи най ми се лети Нощта е премиера. С всеки час, който го приближава до нея, небето сменя одеждите си. Лятносинята му пелерина се свлече с копринена въздишка още в сед… Read More
  • Дърветата винаги помнят Същата груба кора, в бръчките на която кротко спи жълто-зелен мъх. И жадно устремени към синьото клони... неолистени още, но разтворени да приютят це… Read More