В белите шепи на утринта локвите още спят, завити
с тънко ледено покривало. Пързалка за мразовитите въздишки на вятъра, изпращащ
ноември. Един беглец от календара, разпокъсал снежността, защото не му отива. Меко
хрущят следите му в замръзналата киша, пирографирали в белотата усмихващо
послание: „Не бързо, а навреме”.
Не бързо, а навреме
Posted on ноември 30, 2017 by Христина Чопарова
Related Posts:
Обещание за танц
Преспите светят с меко сияние в
среднощния мрак. Девствен е още навалелия сняг, без груби следи от гуми и
стъпки. Под сноп студена светлина темпераме… Read More
Ритъмът на зимата
Зимата... звучи като хрускащи бисквити. Като
придраскваща по стъклото целувка на закъснял коледен дух. И като шумулкане на
листа, изръсени от джобове… Read More- Синьо
Синьо, синьо, синьо... с усещане за лято. Днес
слънцето е ентусиазиран архитект. Пируетите му прекрояват панелни очертания,
сменят полусенки и нюанси… Read More
- Всички шепоти на света
Богоявление е... Денят на помнещата вода. Всичко речено днес
ще е сторено, когато го прошепват Души.
Защото любовта е музиката от всички шепоти н… Read More
- Слънца за януари
Леки, нежни, накъсани. Бели въздишки от сивото небе,
които не се задържат в топлите длани на съботния следобед. Зимен брокат за
крила, жадуващи за по… Read More
0 коментара:
Публикуване на коментар