декември 01, 2017

Декември

0

Декември днес щуро се забавлява да пуска лодки от листа по мокрите ръкави на делника. Украсява локви с бълбукащи мехурчета и шляпащо нагазва в небесните отражения. Още е малък и не бърза да се раздели с коледните духчета от джобовете си. Да ти се доще да си захвърлиш обувките и да му поднесеш на радостта. С еееей такава усмивка! А после... после да прегърнеш чаша с ароматен чай и да изрязваш хартиени ангели. За растящия декември, че обича да го завиват крила.

Те, локвите, да ви припомня, винаги обичат други локви, и винаги е без значение защо.




Related Posts:

  • Лети ми се...На лятото когато съм пристанала и синьото отгоре ме зове - посоки да чертая със крилата си, да стават точки, после светове... Тогава светя в бяло… Read More
  • Събудена тишина През нощта Зимата бе оставила последния си пухкав подарък, който мигом се разтопи в благодарните обятия на февруари. Сънят се протяга мързеливо, плез… Read More
  • Където и в най-тъмното е светлоДоскоро тъй прилична на хамбар, Душата е отново топла къща. И светло, и прегърнато е там, където е копнежът да се връщаш. В най-тъмното, де студ … Read More
  • Последен огън Току-що пристигнал, ноември начена закачливи опити да гаси цветния огън по дървета и храсти. Всъщност му харесва да разрошва немирните коси на Есента… Read More
  • Звукът на топлината Снегът хрущи под стъпките с крехкостта на черупка от охлюв. Скрупппп... Звук от последните листа, замръзнали в белотата. Изглеждат като строшени би… Read More