До другия край на деня

В сънните небесни пазви цопват сини усмивки от вторника. Отразяват се в моите. По покривите гълъби играят на „прескочи коминче”. Вятърът още спи, листата скучаят. Клаксони. Лапи. Аромат на ноември. Из подлеза ехти разгърдения вопъл на акордеон, догонва безразличните стъпки и скача с тях в неистовия шум.

До другия край на деня се стига леко само по следи, оставени от чудеса. :)