декември 17, 2017

Приказка за дописване

0

Топлината прегръща оранжевите телца на мандарините, снове край премрежените очи на прозорците и се възторгва от зимния декор. Зимата най-после прилича на себе си. А неделя ухае на чисто. На ванилови свещи и силно кафе. На разтегната книжна лежерност. И на уют с мъничко Стинг. 

Усеща се като януари... и като приказка за дописване. 



Related Posts:

  • Декември Декември днес щуро се забавлява да пуска лодки от листа по мокрите ръкави на делника. Украсява локви с бълбукащи мехурчета и шляпащо нагазва в небе… Read More
  • Витрина с вкусни вълшебства Под рехавото сито на снега колите приличат на изкушаващи парченца от торта. Зимната глазура захароса вещо клоните и с дантелена дискретност подчерта … Read More
  • Рецепта за радост Ден, започнал с щедри дози небесносиньо, мъничко мъгла, катерещо се по фасадите слънце и метален мирис на озон. Със споделено кафе, две кубченца обич… Read More
  • Не бързо, а навреме В белите шепи на утринта локвите още спят, завити с тънко ледено покривало. Пързалка за мразовитите въздишки на вятъра, изпращащ ноември. Един беглец… Read More
  • Омагьосани недели Коледното духче любопитно наднича над ръба на неделята. Чува неясното ехо от някакви шепоти, някакви празнични планове. Примамват го светлинките от у… Read More