Любвеобилността на вятъра днес извиква сълзици. Ледните
му пръсти ги избутват в ъглите на очите ми, а той се смее. Закачливо разрошва косите
на хората и смешно криви шапките им. После хуква след подплашено птиче ято и за
миг ветрило от крила разцъфва в избелялото небе. Никой не му се сърди. В добрите
усмивки, срещащи моята, свети същият
копнеж по топлинка. Бълбука и тиха благодарност за сърдечните слова,
напълнили топлата чаша на утрото ми.
Щом денят започва с обич и валящи вълшебства,
прагът днес прекрачва самия Творец.
0 коментара:
Публикуване на коментар