Щастието се пързаля в белите
следи на Неделята, закачливо ръси снежен прах от клоните и смехът му цигулково
гали замръзнали жици. Разтопява се в топли преспи от прегръдки и бълбука
синхронно в кафето.
Препълнено е... защото знае как се
приютява обич под покрив от криле.
0 коментара:
Публикуване на коментар