януари 22, 2018

По неделник

0

Новата седмицата още разказва стари приказки, наръсени със сняг. Януарските котки бързат да се сгушат в безснежните квадрати под колите. Купчина гуми са притихнали на побелелия паркинг. Като гигантски понички, съборени от подноса на небрежен сервитьор. Разрошени врабци шарят с тънички стъпки отгоре. Поне делник е... По неделник още. Сигурно затова е загубил някъде златните кантове, с които се поръбват сутрешни хоризонти. Нищо, има още от лилавите - за полуздрача. Ще спретне джазова нощ, с леко мъглив ореол.

Знае, че когато си тръгва, послеписът му трябва да бъде усмивка. Голяма и цветна. :)




Related Posts:

  • Където и в най-тъмното е светлоДоскоро тъй прилична на хамбар, Душата е отново топла къща. И светло, и прегърнато е там, където е копнежът да се връщаш. В най-тъмното, де студ … Read More
  • Последен огън Току-що пристигнал, ноември начена закачливи опити да гаси цветния огън по дървета и храсти. Всъщност му харесва да разрошва немирните коси на Есента… Read More
  • Репетиция за събуждане Пролетта е Артист. Притреперва от сценична треска. Мъничко се бави, внимателно пристъпва, предпазливо проверява готовността на публиката. Вълнува с… Read More
  • Приказки за пеперуди Пролет. Разрошена феерия от смях и тъга, равно дозирани. Доведе я Белият кон, чийто тропот отекваше горе, за лято да моли. Без дрехи е още, плете си … Read More
  • Звукът на топлината Снегът хрущи под стъпките с крехкостта на черупка от охлюв. Скрупппп... Звук от последните листа, замръзнали в белотата. Изглеждат като строшени би… Read More