януари 22, 2018

По неделник

0

Новата седмицата още разказва стари приказки, наръсени със сняг. Януарските котки бързат да се сгушат в безснежните квадрати под колите. Купчина гуми са притихнали на побелелия паркинг. Като гигантски понички, съборени от подноса на небрежен сервитьор. Разрошени врабци шарят с тънички стъпки отгоре. Поне делник е... По неделник още. Сигурно затова е загубил някъде златните кантове, с които се поръбват сутрешни хоризонти. Нищо, има още от лилавите - за полуздрача. Ще спретне джазова нощ, с леко мъглив ореол.

Знае, че когато си тръгва, послеписът му трябва да бъде усмивка. Голяма и цветна. :)




Related Posts:

  • ЗаЕдно Вечно търсещият и осъзнаващ равенството дух не се нуждае от идоли, а от поддържане на обмен, който сътворява топлина за всички. Чрез дела. Което м… Read More
  • Как се летиПитат ме често как се лети - тъй, без компас и дори без посоки. Само с по няколко смели мечти дето прехвърлят ръба на високото. Питат ме как се пр… Read More
  • Всички мигове имат памет Разтопено, лятото се стича по гърба на следобеда. Пияните минути лепнат от блаженство с привкус на шоколад. Така е прекрасно, че всички мигове и… Read More
  • Време за чудесаВ неподвижния въздух вечерта бавно разреса със светулкови пръсти гривата на сумрака. Загадъчен по келтски и нетърпелив да хукне из сините пътеки на … Read More
  • July Morning В синкавия полуздрач над гнездото еднокрак наряд пази съня на потомството. Утринта се събуди и поруменя, докато се разминаваха с избеляващия мрак. … Read More