С топли юмруци вятърът гневно раздира завесите на деня. Хрускащи
звуци от скършени полети грохотно заливат следобеда. Скъсаните съботи
звучат така. Като писък на саксофон, с малко надежда за утре. С
разрошени коси, полетели листа и изгубени улици. Искам да скрия в шепите
си този писък и да го пусна нов, щастлив, окрилен и пълен с пролети.
Само прегърнатите писъци стават на песен.
0 коментара:
Публикуване на коментар