януари 30, 2018

Посрещане

0

Ритъмът на стъпките ми тактува в начупените криволици на емоциите. Бързо. По-бързо. Край разтопени улици, небесни локви, калните бръчки на алеите. И толкова дървета за прегръщане. Пулсът отляво лакомо попива размразения въздух, наръсен със слънце. Възторжените му лупинги завихрят торнадо от събудена радост. Тичам. Последния ми дъх изхвръква нагоре към синьото, устремен към любовния проблясък на зареяни гълъбови крила. Бягствата понякога са единственото средство да разпериш отново своите. Сред мокрите мигли свети тиха благодарност за напомнянето, че приветствията са винаги еднакви и за което идва, и за което си тръгва.

Само когато си врата, не можеш да бъдеш затвор. 

Related Posts:

  • ПредкулисноТежки завеси изплюват съдби. Ухае на меланхоличност. Oбесени думи се люлеят под дрогиран прожектор. Някакви образи. Призраци на гласове се прегръщат в… Read More
  • ЕскизноЗаваля. Без предупреждение. Tечен гняв от озъбени облаци. Сканирам с очи сивомокрост. Капките обковаха кожата ми. Почти пиронен плясък. От изкормено… Read More
  • Touch the musicСъбудени щурци стъпваха цяла нощ по счупени ноти. Кафето ми сутринта удави дневни тревоги. Избълбукаха. Вятърът днес сервира почти ноемврийска тъга – … Read More
  • На прага на тъмнотоЛюбовта я разпъват на кръст, сякаш я тестват за истинност хора от кал и от пръст заситени с хляб и вино. Тихо въздъхва любящата, дето крила приши… Read More
  • ExpectationИзбеляващ мрак жадно гаврътна звездите. Пияно утро изплю лютия хлад по раменете ми. И изстинаха. Изгревът се смали до котешка зеница. Тринайс’тият пе… Read More