Септември плавно кацна на ръба на
лятото и с доволство загледа трошливите златни пътечки от опадали сърца. С още
топли длани вятърът ги подмята, за да подсуши зелената им тъга по дърветата.
Почти са готови за онзи грандиозен пейнтбол, така любим на магьосницата Есен.
То, най-топло е, когато застават сърце до сърце... и от всяко поникват
лъчи.
🌞💛💛🌞
0 коментара:
Публикуване на коментар