Тя... тя ме познава само от
снимки. Една малка феичка на пет,
която не говори, но така добре ме „чете” и ме „чува”. Отвъд разстоянията, отвъд
времето. Пише ми всеки ден... и рисува. Днес нейната „Фея Хиси” си търсела
усмивката и... двете я търсили заедно. Сред слънце и дъжд, но без облаци. На
феята ú било мъчно за изгубената усмивка. И затова била само с едно ухо, защото
усмивките не могат да се намерят, ако не ги чуваш... А как звучи усмивката,
според малката фея? Звучала като мама, която чете приказки за лека нощ и
прегръща. Звучала като момиче, което танцува в локвите под дъжда... без обувки.
И като котенце, което се сгушвало на топло в краката. И като всичко...
Чета през сълзи и си мисля, че
тя, детската обич, чува отвъд всичко. Благодаря ти от цялото си сърце, (мое) мило
детенце! 💝
Рисунка: Али (5 г.)
0 коментара:
Публикуване на коментар