За повече лампички... отвътре

Понеделникът се огледа в дъждовните нанизи по клоните. Оловносив е. С мъничко ръжда. Тъкмо по декемврийската мода. Натика по-дълбоко мъглата в горното джобче и се усмихна на неотронено листо – последен флаг на есента. После хукна по мокрите улици, дръпна червения клепач на светофара и скръбно утихна край отрязаните елхи. Половин малка гора насред дизеловия смог и грохот. Навързани по пилони, за да пазят равновесие. Набучени в кръстачки, за да не усещат болка по корена. Сред игличките им блестят елмазите на дъжда. Дори не ухаят така, както в гората. Заболя ме. И си пожелах Коледите да са равни на опазен живот, вместо на украсен.
Празник има само тогава, когато лампичките са отвътре...