Декемврийски вторник в
златносиньо. И закачливо слънце, което се увива около немирните ти коси, окачва
им лъчи и те принуждава да му намигаш. Тебеширени човечета по плочите, гонещи
се гълъби и коли, които ти дават път, без да си с предимство. Всички Зими са
пролети, щом са погалени. Билетът шумулка в гънките на джоба и сънува приказки
за пътуване. От онези, в които търсят лицето ти под ветреещите коси, за да ти
намерят усмивката. Където лютият студ се стопява в прегръдки, а смехът ухае на
мандарини. И на бъдеще.
В добрите приказки крилата всякога
са опция, когато пътищата ги няма.
0 коментара:
Публикуване на коментар