Пръстите на утрото бавно трият съня от бетонните клепачи на блоковете.
Над покривите се килват слънчеви шапки, петъчното небе включва синьото
на седма и вдъхновява гълъбите за висш пилотаж. Дърветата се протягат с
копнеж по зелено. Има нещо италианско във Февруари. В съненото кафе и в
танцуващите усмивки по струните на деня.
Мисля си колко прекрасно е, че
слънцето всякога вади от другите тяхното собствено.🌞
0 коментара:
Публикуване на коментар