Сред белотата на снега
антрацитната ѝ грация застива тревожно. Прилича на изящен експонат. Козинката ѝ
блести от щедрото слънце, отгоре синьото прелива от лято и смях, а аз се
усмихвам на внезапната среща с тази мъркаща Бастет. Взорът ѝ фиксира пернатия спор
на неделни гълъби. Статуя на благородството, която отминава с велико
пренебрежение сивата какафония. А януари подпъхва радост и сгъва парченца добро
настроение под белите первази на прозорците – подарък за новата седмица.
Всяко
утре е опаковано днес. А какво друго е
вчера, освен онова, което избираме да не забравим?🌞
0 коментара:
Публикуване на коментар