Палтенца за измръзнали Души

Гледам как деликатните слънчеви пръсти докосват снега и зрънцата му блестят като елмази. Чистотата им подръпва струните на възторга. Обездумително! А думите... толкова приличат на лъчи. Могат топло да прегръщат, могат и да вледеняват. Мисля си, че ако всеки имаше дневен лимит от само 1000, едва ли толкова прахоснически би ги пилял. Хиляда думи, за осъзнае цената на всяка от тях. Да се научи да ги превръща в топли прегръдки. Във въжени люлки за полети. В подслон за радостта. И в палтенца за измръзнали Души. 

Тя, Тишината, не е липса на думи... а уважение към словото.