Хора, гълчава, слънце, движение. Гълъби, шум, светофари. Слънчеви
зайчета по миглите на делника. Остават още няколко глътки от февруари.
Точно седем, всъщност. После ще е пролет. С небе за преплуване, мъркаща
обич и бонбонени дечица. Зелено ми е, до нетърпимост. И ми се тича.
Смях, късни улици, залез. Толкова много живот има в само един миг, че го
прегръщам за вечност.
Чистата радост е благодарността на Живота, задето
съзирам чудесата му всеки ден. 💚
0 коментара:
Публикуване на коментар