февруари 08, 2019

Когато врабците са тихи

0

Петъкът се протяга като пролетна котка. Заприда съботни приказки и дебне за слънчеви зайчета. Липсва му да вижда изящния силует на Слънцето, как се преоблича в златно зад прозирни небеса. Понякога и слънцата тъгуват... и тогава врабците са тихи. Знаят, че тъга се лекува с много топлина. 
Когато знаеш посоката ѝ, не съществуват колебания дали да излекуваш... или да изрежеш. 



Related Posts:

  • ..... Колкото повече чета, толкова повече не ми се пише. Вярно, мога да видя тънката нишка на емоционално ангажираните си постове отпреди години. Изстреля… Read More
  • Между два бряга Лайфстайл издания. До досад повтарящи едно и също, и до омразност приличащи си – наръчници за грим, парцалки, свалки, интимни съвети, какво мислят … Read More
  • Touch the music 2 От облаците изригва мелодия. Безумно ангелски звук. Флиртът му с душата ми ражда песен, чиито вълни поглъщат всеки сантиметър кожа. Настръхващ резон… Read More
  • Теория на очакването Онтологичен проблем ни е да подхранваме очаквания, когато безспорно по-интересно е онова, което бременната нощ ще роди утре. Очакването не е надежда,… Read More
  • Ползата от файдата или къде ми е позицията Напоследък започвам да се убеждавам, че единствено катаклизмите са онова силно сръчкващо средство, чийто ъперкът мощно изважда от летаргията колектив… Read More