февруари 10, 2019

Посоките на взора

0

Неделя твори пролетни приказки за Понеделник. Нищо, че няма да се срещнат. Той, смисълът, е в онази грижа, подшита в синьо и слънчево. Усмихвам се. Щом има 7-мо небе, със сигурност има и 7-мо дъно. 
Важна е единствено посоката на взора [ти].😉



Related Posts:

  • С като Слънце. И като СлучванеСлънце. Сърце. Събота. Срещи. Синхроничност. Споделяне. Съкровища. Сладолед. Хубавите неща започват със "С". Защото другото име на Живота е Случване.… Read More
  • Калиграфия на сърцето Да обичаш думите и да ги събираш по красив начин - това не е литература, а калиграфия на сърцето. Защото най-вълшебна е кристалната мелодия на искрен… Read More
  • Аз съм, защото всичко е Взорът ми пълзи по тъничко стъбълце, крепящо огромен, избухнал във виолетово фойерверк. Гигантско лилаво глухарче, с което вятърът валсува. Единствен… Read More
  • Време да се изгубиш и време да се намериш Толкова на края на света, където Времето не бърза. Спира, за да слуша жужащия шепот на Май, полегнал в тревите. Зелено време, зелено до невъзможнос… Read More
  • Там, където оставаш Небето днес несмело се оглежда в дъждовните огледала, осеяли нощес земята. Рисува му се по тях със слънчеви пръсти – някаква музика, някакви приказ… Read More