Ема Морли е момиче, влюбено в свой колега от университета,
плейбой и несериозник. Приятели са, но тя никога не си позволява да се случи
нещо повече. В деня на дипломирането алкохолът някак премахва задръжките
помежду им, но не изцяло.
Затова пък датата ще стане емблематична за срещите
им, които са всяка година по същото време. Години наред, в които всеки живее
своя живот, достигайки се с дълги писма, телефонни обаждания и заветните срещи
на 15-ти юли.
Тя расте, той пропада. Ема
открива смисъла на живота си, Декстър го губи. Балади, разпади, срещи и
сбогувания. Приливи и отливи, в които тя е неизменният добър приятел в живота
му, всякога на разположение, живеейки някакъв нормален живот, без да го съди,
без да иска място в живота му. Надявайки се Любовта да го накара да прогледне.
И да, случва се. Декстър излиза от слепотата си. След толкова липса на любов,
празен живот, пропиляно време. След такова продължително разпокъсване на тяло и
душа. Той най-после осъзнава, че Ема е гласът на съвестта му, барометърът му за
човечност, посоката, която му сочи смисъла. Любовта, която през цялото време е
била пред очите му, без може да я види. Но трябваше на свой ред да прояви
същото търпение и благородство, за да не ѝ пречи да живее с нейните избори.
А Ема... какво търпение от нейна страна да чака, да се надява, да остане вярна на онази свързаност, която единствено чистите очи на Любовта могат да видят. Щастието дойде, но за кратко. Пропасти не се зариват, а тази между тях бе твърде голяма, за да се прескочи. Животът, мечтата, вече бе изживяна, но с други герои.
За да започнеш отново, за да повториш същото щастие, е нужна много
чистота, много осъзнаване, ясна чуваемост между Душите. Цената на осъзнаването
е безкрайно висока, а тази на щастието – всякога трудно платима. Понякога с цял
един човешки живот.
„Ако имаше едно нещо, което можех да ти подаря за до края на живота си, знаеш ли какво щеше да бъде? Увереност!”. Ема се улови за този подарък, защото нали винаги трябва в нещо да се вярва... в нещо хубаво и просто.
Смазващ филм. Едно много дълго
пътуване, с хиляди възможности да изгубиш тежащите багажи нарочно. Защото само
от теб зависи докога ще тежат.
Великолепни Ан Хатауей и Джим Стърджис, толкова достоверни между смеха и тъгата в тази история за цената на проглеждането... и за Любовта, която е всякога наоколо.
0 коментара:
Публикуване на коментар