Градина на словата

Още първите кадри улавят като в прегръдка сетивата ти. Очите потъват в изумрудено зелено, а дъждът е толкова реалистичен, че можеш да усетиш мириса му. Изключителен синхрон между цветове и звуци, на фона на които текат споделени размисли. Много обичам, когато срещна някой като мен, чиито сетива жадно поглъщат всекидневните чудеса и описват обмена си с тях. Харесвам и този маниер на лек поклон, с който японците умеят при среща да изразяват уважението си един към друг. Защото е поздрав на Душа към друга Душа. 

Историята е за среща на твърде големи противоположности, събрани по силата на уж случайни обстоятелства в японска градина. Под акомпанимента на дъжд, който сякаш никога няма да спре, но е идеалният фон за малките бягства от делничността. 

Той е на 15 и мечтае да стане обущар. Между училището и почасовото миене на чинии рисува скици на обувки. Тя е странница на 27, за която той не знае нищо. Делят си обяда, докато слушат дъжда в усамотена беседка. 

Думите са малко – за поезия, бира, шоколад, обувки. Двама напълно непознати, които се засичат само когато е дъждовно. Но скоро всеки от тях установява, че се събужда с молитва да вали.

Кулминацията е в разкритие, станало случайно. Светът винаги е малък, а слънцето понякога може да е причина много думи да не бъдат казани. В самия край на филма обаче словата ескалират като гневен дъжд при буря. 

Хубавото на гнева е, че помага за отключването на истини, които учтивостта обикновено държи затворени. Развръзката бе някак безфинална, сякаш предстояха още дъждове... Някога. 

Красива история, в която всеки кадър е изящен като малко бижу. Отблясъците на слънцето, зелените градини от птичи взор; и вълшебната дъга, и непрестанният летен дъжд, образуващ сребристи локви – огледала за небесата. Просто да се влюбиш в играта на светлини, така великолепно анимирани! 

Може би най-прекрасните, които въобще съм виждала в рисуван филм. Срещата на двете души, открили се в особен момент от живота им, бе разказ за спасение, в който дъждът е пречистващият акорд. Освобождаващ, опрощаващ, отминаващ. Като думите, които казани веднъж, не можеш да върнеш. 

Преведена като „Градина на словата”,  романтичната анимация на Макото Шинкай „Koto no ha no niwa” (2013) е като напомняне, че всяка среща се случва, за да бъде огледало за живота на другия в нужния момент. Никой не знае колко са дълбоки следите, които една среща оставя във всеки, но едно е сигурно – след нея нищо не е същото. Може би точно заради това се случва.

Обувките ли? Те понякога могат да бъдат прегради за онези стъпки, които оставят следи. Но могат да бъдат и защитата, за да стъпиш по-стабилно и комфортно в мечтата си... Преди да се втурнеш към нея.

Poster: IMDb