Приказки за пеперуди

Пролет. Разрошена феерия от смях и тъга, равно дозирани. Доведе я Белият кон, чийто тропот отекваше горе, за лято да моли. Без дрехи е още, плете си зеленото. По черешова нежност и с пеперуди в косите. Най-много те ѝ приличат. Разпилява ги в сините утрини, да свързват на цветята душите. А нейната ту се разпява след слънцето, ту солено прелива. Приглася на птиците, мълчи си по котешки. Тръпнат всички с какво са ѝ пълни джобовете.
С приказки, чувам да шепне. Недописани... че моливите всеки си носи отляво. 

То, щастието, е въпрос на собствен цвят.

 Снимка: с любезното съдействие на Димитра Лефтерова