С деликатни пръсти пролетта докосва разрошените клони на
парка. Боядисва в зелено брадата му и запраща сапунени балони към слънцето.
Пълни ги със смях, за да си има конфети. Хора, гълчава, гълъби. Забравена
кукленска кофичка. И пухкава пяна от лате, в която думите потъват. Събота, в
която да се изгубиш. В един град, сънуващ наяве. В свят за събуждане.
Истинските срещи се случват там, където се чуваме отвъд думите. 🌞
Фото: с любезното съдействие на Елена Шумилова
0 коментара:
Публикуване на коментар