Какво е хоризонтът, ако не границата,
където се срещат две реалности, за да сътворят чудо? Там, където се докосват
небе и земя, ефир и вода е всякога вълшебно. С глава в облаците и нозе в
тревата, човекът затова е изправен – да бъде вертикална граница между невидимото
и осезаемото. И само сърцето му е онзи хоризонт, където се докосват за вечност.
Тя, водоравната черта е знак за умножение.
Трамплин, от който да скочиш в
новото... нагоре с главата. 🌞
0 коментара:
Публикуване на коментар