Глаголът „прощавам” не е толкова сбогуване с болката, колкото пришиване
на крила. За да отлети нанякъде - с благодарност, че ти е показала как
да бъдеш велик алхимик, превръщайки тежестта в лекота. Защото всяка
прошка е урок по светене. 🌞
Урок по светене
Posted on март 10, 2019 by Христина Чопарова
Related Posts:
Hallo, life! :) Обичам утрините, в които срамежливото слънце се провира между цветовете на акациите, а кожата ми зъзне от изтеглящият се в ъглите на сградите хлад… Read More
Smiles Той: "... не знаех, че ще ми дадеш крила." Аз: "Не знаех, че раздавам крила. И въобще, кой ми позволи да разхищавам райския инвентар?" .... … Read More
Bites of reality Нощната лампица фокусира синьото си сияние върху секцията с книги. Виан и О'Хенри уморено надничат в очертанията на призрачното петно, докато купищат… Read More
Лятносиньо Йейтс търпеливо се крепи на коленете ми, докато засищам взора си с изплаканите небеса. Може би ако смеся бялото на облаците с онова раз… Read More
Cracks Новостта ми намига от огледалото сутринта – рошава като цвета на есенни кестени, с който плеснах през пръстите попълзновенията на времето. Нищо, че н… Read More
0 коментара:
Публикуване на коментар