декември 28, 2019

Вкусът на мълчанието

0

Събота. Декември. Тишина.
Вкусвам мълчанието, в което думите спят и събират мощ, за да могат да прегръщат по-силно. Избирам го доброволно, защото само в мълчание се отглежда топлина, която лекува. Благодарна съм на Тишината за разходките из залите ѝ, в които има толкова много простор, чистота и вълшебна музика. И свързаност, по чийто телеграф да тече обич за шумния свят.
Всяко мълчание е възможност да чуеш онова, което е изгубено и се лута в шума. Нека утихнем, за да се намерим! 💖