декември 13, 2019

Зимно слънце

0

Зимното слънце се усмихва на отражението си в прозореца отсреща. Още малко. И още. С всяка усмивка образът му расте, разлива се от рамката и след миг избухва в блестящ огън. Лъчите му обират тънката мъглица от разкихани сънища и после се свиват до студена точица на стъклото. И денят светва пречистен, целунат, позлатен.
"Добро утро!" не е поздрав, а благодарност за чудото, с което започват всички утрини на света.


Снимка: с любезното съдействие на Ирина Скендерска

Related Posts:

  • Извън архива на спомените      /before 12 years ago.../    Полирмоторът тихо бръмчи в ръката ми, гали облото тяло на пластмасовите корони и звукът… Read More
  • Заложници на лятото Септември. Гората издишва насъбрана топлина. Заразена е с есен. Къпинови храсти бодат лепкавите ми пръсти, лакомо домогващи се до изкусителните … Read More
  • Защото е Мария Някога се грижеше ченгелчетата в тетрадките ми да бъдат точно толкова красиви, колкото повелява любовта към словото. Нищо, че и до днес почеркът ми… Read More
  • Remains of the (sun)day        Мигащото двоеточие примамва със зелен блясък следващата секунда. 9:59.      В ноемврийската неделя н… Read More
  • Звукът на радостта       Голият вятър неприлично танцува сред дъждовното зелено на уличните кестени и сивото на простиналите небеса. Кожата на чадъ… Read More