Пет секунди до вълшебство

Дърветата отърсват преспички от клоните си. Прашинки сняг, отхвърлени от зимната одежда, защото им омръзна да я носят. Снегопадение. Шепичките тупват долу без никаква грация. Дали стреснатите котки си мислят, че ги замерва Пролетния Дух? И дали мустаците им могат да предскажат колко мига има до следващото тупване? В Япония смятат, че когато се отронва вишневия цвят, полетът му трае пет секунди до земята. Еднакво красиво е, когато валят вълшебства в розово и в бяло. Защото създават приказки и само в пет секунди могат да се родят толкова много в толкова очи, които валят заедно с тях...
Всяка история пониква първо от полетяла фантазия, от детски спомен или просто защото думите красиво шият парченца от случваща се магия. Само пет секунди, за да свалиш от рафта детска книга. Пет секунди, за да станеш отново на пет. И пет секунди за топла благодарност, че можеш да летиш с приказките, когато си поискаш. 

А така е хубаво да бръкнеш с пръсти в бурканче с уханни истории, които никога не остаряват. 

Снимка: с любезното съдействие на Димитра Лефтерова 💙