юни 05, 2020

Завръщане

0


Харесвам тихото убежище на безпосочните пътища. Заради удоволствието да минавам по неизбродени улички, непознати места, неоткрити съкровища. Мигновения, пълни догоре с вълшебство. И с толкова вечност, колкото може да побере ненаситният за красота взор. Тичат обратно през очите към душата, за да се завърнат у дома. Да събираш обичащи се мигове е най-голямата награда от всяко пътуване. Защото между пристигането и заминаването единственият смисъл е радостта от живота.


Снимка: личен архив (май 2020)

Related Posts:

  • 2017. По име Чудоцветна 2017-та подшива бавно и внимателно датите. 22, в розовеещото мастило на ноемврийския здрач. Сияят гладко каренцата на месеците, пълни с живот. Пръсти… Read More
  • Властта на любовта Вървях под красивата, студена светлина на коледните лампички по „Витошка”, и една мисъл на Уилям Гладстон не излизаше от ума ми: „Очакваме с нетърпен… Read More
  • Послепис: усмивка Когато си тръгваш, си тръгвай тихо. Дори и без думи – тишината може да чуе всеки, който поиска. Когато си тръгваш, затваряй вратите с нежност – сле… Read More
  • На учителя - с любов! Има уроци, които не искаш да свършват, просто защото учителят е заел цялата ти класна стая... отляво. Но когато урокът приключи, той не може да те по… Read More
  • Колко да е тъмно Казват, че никога не може да знаеш името на своето спасение. Всъщност, то има само едно. Отляво е. И дори когато е най-тъмно преди зазоряване, само т… Read More