юни 05, 2020

Завръщане

0


Харесвам тихото убежище на безпосочните пътища. Заради удоволствието да минавам по неизбродени улички, непознати места, неоткрити съкровища. Мигновения, пълни догоре с вълшебство. И с толкова вечност, колкото може да побере ненаситният за красота взор. Тичат обратно през очите към душата, за да се завърнат у дома. Да събираш обичащи се мигове е най-голямата награда от всяко пътуване. Защото между пристигането и заминаването единственият смисъл е радостта от живота.


Снимка: личен архив (май 2020)

Related Posts:

  • Икигай На японски „ики” означавало живот, а „гай” – причината да живееш. Икигай. Толкова много ме грабва тази вълшебна дума! Дума за онзи смисъл, който от… Read More
  • Хоризонт на чудесата Какво е хоризонтът, ако не границата, където се срещат две реалности, за да сътворят чудо? Там, където се докосват небе и земя, ефир и вода е всякога… Read More
  • Усмивки до плюс безкрайност Понеделник се пързаля с ролкови кънки – осморки с безкрайна вещина по алеите на следобеда. И си тананика подарени песнички от щурци. Ще прави добр… Read More
  • Урок по светене Глаголът „прощавам” не е толкова сбогуване с болката, колкото пришиване на крила. За да отлети нанякъде - с благодарност, че ти е показала как да б… Read More
  • Време да се изгубиш и време да се намериш Толкова на края на света, където Времето не бърза. Спира, за да слуша жужащия шепот на Май, полегнал в тревите. Зелено време, зелено до невъзможнос… Read More