Където има чудеса

Небесата сменят цветове и настроения. Всеки час от деня си има своя одежда – треперливата мараня на събуденото утро, слънчевата мантия на обеда, привечерния воал с цвят на розово мляко и мастило. И звездните, топли обятия на нощ, прегърнала покривите на заспиващия град. Мисля си колко е великолепно усещането да се обича заради самата Любов. Без желания да се притежава нищо от това, което взорът обхожда. Без стремеж да бъдеш нечий избор, център, посока. С опрощение заради всички адове. Любов, която е над всичко. И навсякъде съзира чудеса.

В ъгъла под прозореца миниатюрна буболечица отчаяно рита с краченца във въздуха, без да може да се преобърне. Посягам с пръст и я изправям, а тя си наостря антенките, готова да излети като мъничък изтребител. Пълзи към ръба на перваза, който за нея е огромен като самолетна писта, а после изведнъж се изгубва в нищото. Дори и най-гигантското, гледано отвисоко, е миниатюрно. И колко са смешни човешките претенции за мощ и величие, неосъзнали свързаността си с този Свят, който всекидневно преподава уроци по смирение.

Взорът ми проследява стрелкащи се крила. Птичи пируети, изписващи в ефира йероглифите на онази свобода, която притежава само себе си. Гълъби. Мироносци, идващи заради удоволствието да си вземат трохички и да споделим волността. Когато си пълен с любов, не се нуждаеш да те запълва нищо повече, защото няма място за придобиване, а за раздаване. 

Истински свободните не притежават нищо, освен безмерна благодарност за чудесата на Живота. 

Фото: личен архив /Юли 2020/