юли 25, 2020

Откровение

0

Сребристо вълшебство, изящно като брошка, върху прегорялото зелено на тревите. Топлият ветрец прави неуспешни опити да го прогони. Вместо това му създава великолепна люлка от тъничкото стръкче. Щраквам пореден кадър. И сякаш всеки миг ще се случи някакво откровение, което ще превърне този обикновен юлски следобед в най-блестящото зрънце от броеницата на Лятото. Почти като в разказ на Дино Будзати.
То, всяко препятствие е прикрит комфорт.


Снимка: личен архив

Related Posts:

  • Време за обичане Нахалните подметки изтръгват пукащи стенания от дъбовата шума. И оставят трупове на жълти минзухари – останки от смазана красота, които не трогват … Read More
  • One fine day Read More
  • Сияния Оранжево сияние се процежда на тънки струйки през щорите. Гъделичка хипнотизиращо клепачите ми. Не устоявам на изкушението да потъна в това полунощно… Read More
  • Noblesse oblige? Трамваят щеше да се друска до Студентски град поне още 40 минути. Зяпах през прозореца човекомравчия поток на Попа, мислейки за мои си неща. Сега ка… Read More
  • Свръх карго /before 8 years ago/ Бяха се скупчили до самия вход на магазина, от който току-що бях излязла с бутилка минерална вода. Някакъв човек правеше неу… Read More