юли 06, 2020

Целувката на Живота

0


Освежена от обилния вчерашен дъжд, утринта ухае на мокри треви и разсънено лято.
Без значение на колко места е възможно да се създаде уют, най-големият всякога е вкъщи. Там, където дребните неделни удоволствия и домашното кафе са причина да възкликнеш: „Дом, сладък дом!”. Особено след петдневен престой над покривите на града, в полите на Витоша, където се преподават най-важните уроци по живот. И по човечност.
И защото новата седмица започва с Ден на целувката, най-хубавата е тази, с която Животът те влюбва в себе си. Всекидневно. 



Related Posts:

  • По-добре Enter, отколкото Еxit Предполагам, че мнозина от вас са прочели този анализ. Сякаш всичко, от което се нуждае това поколение, е внимание. И знае как да си го осигури… Read More
  • Flight Срамежливи лъчи се провират през непоколебимо спуснатите щори. Разголвам прозорците, за да видя филиграни от скреж, влажно разтопени под милувките … Read More
  • Beyond the line „Неуверена линия върху белия лист. Линията на хоризонта, точно така. Но и процепът, през който да проникне чернотата...” /Ст. Кинг, „Дума Ки”/ … Read More
  • Магията на киното Не мога да кажа в кой точно момент от живота ми магията на киното престана да бъде магия. Може би, когато магьосниците се превърнаха в търгаши. … Read More
  • Пренареждане Време е за пренареждане. И презареждане... Кой знае какви неща ще изскочат от гардероба, чекмеджетата и лавиците, които толкова време подминавам с м… Read More