октомври 28, 2021

Ребека

0

Дафни дьо Морие е от онези автори, чиито литературни творби умело съчетават жанрове като криминале, мистика и романтична драма. Всъщност, по титла тя е лейди Браунинг и това обяснява защо действието в книгите ѝ винаги се развива в стари фамилни имения или е свързано с английската аристокрация. Не много отдавна прочетох сборник с разкази („Куклата”), които ми допаднаха както заради сюжетите и времевата линия, така и заради увлекателния наратив. Затова, попадайки на екранизация по една от историите от същия сборник, без колебание изтеглих филма.

„Ребека” (Rebecca, 2020) на режисьора Бен Уитли разказва историята за тайнственото изчезване на съпругата на потомствения аристократ Максим де Уинтър (Арми Хармър) от имението Мандърли. 

Докато лекува емоционалните си травми от загубата в слънчев курорт, той попада на досадната и шумна вдовица г-жа Ван Хопър, отегчена от светския живот в Европа. Нейната компаньонка (Лили Джеймс) го очарова до степен скоро да стане новата г-жа де Уинтър и да го последва в имението Мандърли.

Но това съвсем не е някогашният дом от времето на Тюдорите, огласян от балове с маски, а мрачно място, в което огромните пространства излъчват студ от всеки ъгъл. И крият тайни. 

Бързият брак след куп романтични моменти не е подготвил младата жена за атмосферата и скритите загадки на имението и неговите обитатели. Особено за леко зловещата икономка, г-жа Денвърс (Кристин Скот-Томас), чиято студенина просто реже като бръснарски ножчета.

Какво се е случило с първата г-жа де Уинтър, по име Ребека? Разплитането на историята по нейното изчезване в морето отваря въпроси за убийство и самоубийство, а нещата далеч не са такива, каквито са изглеждали.

Разказите на Дафни дю Морие рядко имат щастлив край, и въпреки че на моменти граничат с паранормалното, в случая „Ребека” има хепиенд. Защото любовта винаги е спасение. 

Прекрасни кадри на драматично море, чудесна роля на Лили Джеймс (позната от филма „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки на о-в Гърнзи”), и просто гиганстки великолепна в перфидната си жестокост Кристин Скот-Томас.

Препоръчвам ви книгата обаче.

Изображение: Wikipedia