Да се свързваме с мисъл и смисъл

 

В някои древни култури изплитането на конци се е свързвало с желанието на влюбените да втъкат в нишките собствената си жизнена енергия. Всяка нишка се изплитала в тишина, мълчание и с мисъл, насочена не само към майсторското втъкаване, за да се получи красиво, но и в подсилването на нишките с добри, красиви чувства, идващи направо от сърцето. 

Такива нишки не само са имали необикновена здравина, но и връзвайки си ги взаимно на китките, близките по сърце са можели да усещат енергията на другия, дори през разстоянията и безпогрешно да улавят промените в здравословното си състояние само по интензитета на тази енергия.

А всичко е енергия, от сливането на която зависи хармонията отвътре и отвън.

В този смисъл древните култури са много по-мъдри, отколкото съвременните, които се смятат за високо развити, без всъщност да осъзнават законите на енергията и взаимовръзката между всичко живо и неживо.

Днес тези взаимовръзки са толкова разкъсани, че копнежът по изгубената близост се символизира от тези бели и червени конци, които са уж „за здраве“. Онова здраве, което следва да се поддържа чрез чисти мисли, чисти думи, чиста храна, изобщо - от способността на човека като чиста енергийна същност да опазва чистотата си с чисти средства.  

Белег на високо развитие ли е една култура да счита, че здравето на човека се делегира за опазване от независещи от него обстоятелства, сили, конци?  

Още преди началото на м. Март започва безумно производство на мартеници с цел печалба, а не с цел създаване на близост. Просто защото „така се прави“ обезсмисля цялото правене. Връзвайки някому нишка на ръката, той се „затваря“ в кръга на енергии, получени от различни хора: на завързалия нишката, на изтъкалия я, на прекупвача, на продавача… Докато стигне до крайния потребител, това е просто парче прежда, което въпреки найлоновото покритие за защита, си остава просто връв без никакъв адресат и послание.

И ако бабата - тази знакова фигура в семейството - е човекът, който разполага с достатъчно време, за да преде, пресуква или плете конци за своите близки, влагайки добри енергии в тях, то в масовата индустрия на тонове мартеници, които спестяват личното творчество, вложена енергия и послание, има всичко освен мисъл и смисъл. 

Дотолкова се счита за нормален този ритуал  на „овързване“ с неясно какви енергии, че се получава огромно отдалечаване от смисъла на свързването. Хората дори с радост носят огромно количество мартеници, завързани им от лица, с които не са особено близки нито в професионален, нито в личен план. И изграждат илюзията, че са обект на изключително уважение, щом са получили възможно най-много конци.

Които след това ще се окажат по дърветата, пречейки на растежа им, впивайки се в млади клончета, или просто ще образуват разнасян от вятъра боклук, какъвто всъщност представляват всички тези конци – нещо ненужно, за което дори няма да остане спомен от кого е било, защо е било. 

Традиция може да бъде само ритуал, който не само пази законите на сътворяването, но и учи на сърдечност, на грижа и човещина. 

Нека се с-вързваме с мисъл и смисъл.