В полъх, разрошил косата ти
минаващ и през лицето,
за да ти нарисува усмивка.
В рана от котешки нокти по кожата
и в мокра следа от чаша на плота.
В заглъхващ акорд,
в трохи от сладкиш,
в шумолене на страници.
В последния полет на падащо листо
и стреснатия бяг
на катерица в парка.
В синия ръб на хоризонта,
и в меда на последното слънце.
В треперливите вибрации
на телефона в джоба ти.
По ръба на чашата с чай,
в декемврийските локви
и в онзи копнеж
по свързаност.
Следите винаги остават,
за да не забравяш, че
най-простата рецепта за щастие
е умението да ги откриваш,
да не искаш нищо
и да си благодарен за всичко.
ХЧ
0 коментара:
Публикуване на коментар