Почти на един дъх бях прочела още през февруари книгата „Три чаши чай“ на Дейвид Оливър Релин, написана съвместно с Грег Мортенсън, главният „виновник“ за всички събития в нея. Наративът се води от Релин, който описва с пълни подробности и в трето лице каузата на един американец, противостоящ на тероризма не с оръжие, а чрез училища.
Опитът му е неуспешен и докато слиза обратно към базовия лагер, Грег губи от взор водача си Музафер и тотално обърква пътя. Но точно това объркване ще сложи началото на нов смисъл в живота му, когато – отслабнал неимоверно и дезориентиран, той попада в много откъснат район - селцето Корфе.
Посрещнат е от старейшината на селото – хаджи Али, който въпреки крайната бедност, полага за госта си най-щедри грижи и го връща към живота с многобройни чаши традиционен чай, приготвен с мас от як.
Този чай по-късно ще зададе заглавието на книгата, тъй като в тибетската култура има символично значение в изграждането на близост и доверие.
Грег Мортенсън, който има медицинско образование като сестра, се отблагодарява за грижите на Али, като на свой ред обгрижва болните в селото. То е толкова бедно, че няма училище и всички 90 деца учат на открито, понякога в ужасни условия.
„Доктор Грег“, както започват да го наричат местните, обещава да им построи, без да има ясна представа как ще го направи. Но след 580 писма до видни личности, филантропи и куп перипетии, успява.
Корфе и неговото училище са само първото от цяла верига, които Грег Мортенсън ще основе навсякъде из Пакистан и Афганистан, общувайки с политици, шейхове, талибани и хора от всякакви прослойки и вероизповедания.
Книгата изобилства от комични и трагични случки, които не оставят никого безучастен. „Три чаши чай“ е една много емоционална приказка за човечност, чието действие се развива в опасни райони и воюващи страни, но илюстрираща смелостта на тази самосиндикална битка за образование.
След издаването на книгата тя става бестселър, но получава и смазващи упреци към авторите, че са измислили много от случките и са приписали на Мортенсън дела, извършени от други хора. Тези критики са оборени, но на тежка цена: самоубийството на Дейвид Релин.
Грег Мортенсън е предлаган три пъти за Нобелова награда за мир.
Няма игрален филм, направен по книгата. Но има документален - 3 000 чаши чай (3000 Cups of Tea, 2016), в който броят на чашите е метафора за множеството пътища, необходими за спечелването на доверието на мюсюлманските общества в каузата за образование срещу оръжие.
Не е наличен в торентите, но пък в ютуб има един 15-минутен видео-разказ в снимки с английски субтитри – „Това трябваше да бъде филм: Три чаши чай“ (ThatShould Be A Move: Three Cups of Tea, 2019).
Изображение: читанка.инфо
0 коментара:
Публикуване на коментар