Истинската самота не е, когато около теб няма никого, а когато никой не разбира какво наистина се случва в теб. Това ни разказва Тур Фрьодентал в романтичната си драма „Думи по стените на банята” (Words on bathroom walls, 2020).
Единствено когато готви, успява да се освободи от влиянието им, а в резултат създава истински кулинарни шедьоври. Но любов и болест наистина не се могат да се скрият.
След инцидент в кабинета по химия, диагнозата е страховита: шизофрения. На Адам се налага да се премести в ново, католическо училище, където прави всичко възможно да опази тайната за заболяването си от новите съученици. И от Мая – отличничката на класа, която му помага в уроците, но също има свои тайни.
Адам се отпуска единствено пред психиатъра си и пред училищния свещеник, отец Патрик (Анди Гарсия). Диалозите им са истинско удоволствие, със свеж хумор и реплики. (Малко лирическо отклонение: Анди Гарсия е толкова красив свещеник, че и аз бих си беседвала с него по теологически въпроси J))
Филмът е чудесно заснет, а в ролята на психиатъра е всъщност... зрителят. Адам сякаш споделя с всеки от гледащите какво е усещането за друга реалност, къде се срещат двете и как това се отразява на всички аспекти от трудния период, през който минава в семейството и в училище.
Много затрогващи сцени и послания, най-важните от които са колко дълбоко можеш да допуснеш някого до себе си, къде е границата между необходимото и достатъчното, на какво вярваш и къде точно свършва самотата за хората в две реалности.
Изображение (poster): Wikipedia
0 коментара:
Публикуване на коментар