За законите на ПР или два пъти по 42 дози хумор

Знаете ли, че книгите, гарнирани щедро с липов аромат, лете са особено „вкусни“? Обаче ако освен всичко останало, образуват и трапчинки от хилеж, това е достатъчна причина за повече от няколко реда. И така, за какво ще ви говоря епистоларно сега, в късния юнски следобед?

За едни симпатични малки книжки (наистина са малки, 15х15 см), всяка по 90 странички (+5 разграфени за бележки в края), в бонбонени цветове (резеда и оранж). Техен автор е д-р Александър Христов, PR специалист и съосновател на PR агенция „Параграф 42“. Каква заигравка между Джоузеф Хелър и Дъглас Адамс! J

Книжките се наричат „42 закона на ПР“ и „Още 42 закона на ПР“. Нещо като онези 42 отговора за Вселената, живота и всичко останало, само че тук иде реч за вселенската необятност на връзките с обществеността.

Област, която професионално ме интригува, още повече, че за известен период от време и аз се подвизавах за кратко в това поприще. Та, 84 закона си звучат наистина солидно, а когато са щедро гарнирани с хумор, това не само увеличава удоволствието да ги четеш, но и те подтиква да благодариш на Вселената, че покрай втората книжка си узнал за първата.

Защото – срам, не срам - аз действително нямах честта да познавам д-р Христов, но – ето нà, - оказва се, че най-добрият начин да си изградиш първо впечатление е като го опознаваш през чувството му за хумор, пилотирайки по стръмните завои из тези любопитни PR писти, създадени от него и илюстрирани много находчиво от Милена Вълнарова.

Книгите са издадени от AMG Publishing (съответно през 2019 и 2024), и още при поръчката им онлайн започнаха изненади – отстъпка в цената при покупка в рамките на 20 минути, а пратката, която пристигна на следващия ден, съдържаше персонализиран талон за отстъпка при следваща покупка и червена на цвят табелка с бели букви: „Моля, не ме безпокойте! ЧЕТА!!!“. Как да не се усмихне човек? Мисля да си я окачвам и под плажния чадър, обезателно ще споделя за ефекта! 

Да не си помислите, че това беше всичко? О, не! Оказа се, че „Още 42 закона на ПР“ беше лично надписана: „С пожелание за много вдъхновение и успехи!“. 

Безкрайно приятно чувство остава след подобни мили жестове от страна на издателство и автор. Правиш поръчка, а пристига подарък! Ето на това се казва отношение към клиента, а тъкмо доброто, топло отношение е онова, с което се печели клиент.

След толкова много лирични отклонения е време да отдам дължимото на съдържанието на двете книжки. Споменах ли вече, че интересът ми към тях е професионален? Да, добре. Значи ще добавя, че бе и напълно оправдан заради формулираните простичко, кратко и ясно постулати.

Първоначално авторът ги публикува периодично във Фейсбук, още от 2016 г., докато накрая не ги събира в книжката „42 закона на ПР“, с цел – както самият той твърди – да придобият по-кодифициран вид. С уговорката, че ако във физиката е необходимо доказване истинността на едно твърдение, за да има то статут на закон, в ПР-а в закон се превръща всяка дедуктивно изведена истина.

Потвърдени от практиката и подправени с щипка (само)ирония, описаните от Александър Христов закони илюстрират комуникативни ситуации, в които комбинацията от абсурдно и сериозно предизвиква спонтанен смях и потвърждения от сорта: „И аз имам такива наблюдения!“. А щом те са повечко, то значи законите са верни.

Нещо повече, ще бъдат валидни не само сега, но и изобщо, без значение колко време ще отмине. Между първата и втората порция закони има 6 години, без това да е отнело от истинността им.  

Едва ли читателят би имал основания да се съмнява, например, че ако петима души три часа обсъждат дали фантата за партито да бъде лимон или портокал, това не би било управление на ПР, а живо безобразие. Впрочем, това е закон 13-ти от първите 42.

От всяка страница дебнат забавни сентенции, които образуват залпове от смях и изкушават към цитиране. Креативните илюстрации ги допълват по начин, който предизвиква нямото възклицание на тройните удивителни, по липса на достатъчно думи. 

Сега ще си позволя да спра дотук с хвалебствията за книгите, понеже всеки следващ суперлатив в един (ПР) текст намалявал броя на читателите наполовина,  според закон 27-ми.  Както обичам да казвам, най-добре преценява колко е вкусна тортата не който я хвали, а който я опитва.

За финал ще се съглася и със закон 48, че всички текстове следва да се пишат със сърце, за да не звучат като писани с... някои трибуквени анатомични части. Понеже аз съм си хрИСТИНА, държа написаното да идва от правилната анатомия. Въпреки че – както се вижда – трудно успявам да се побера в кратки форми. 

На д-р Александър Христов благодаря за автографа и двойната порция свежи хумористични проблясъци, а на прочелите ревюто – за дългогодишното доверие към поредните ми спонтанни редове.

Снимки: личен архив