Танцьорката от Париж

Тя обожава да танцува, сама шие костюмите си за танци и измисля хореографията им. За съжаление, семейството ѝ не насърчава тази ѝ страст. Баща ѝ – знаменитият Джеймс Джойс, автор на скандалния роман „Одисей“, предпочита да е винаги на негово разположение като секретарка. Освен танците, Лучия има само още една друга любов – Самюъл Бекет, който често посещава дома им, за да чете на страдащия от тежки зрителни проблеми писател.

Лучия Джойс сякаш е въплъщение на библейската максима, че децата всякога плащат греховете на родителите си. Тя е със силно изразено кривогледство, наследено от властната ѝ, тесногръда майка, и от зрителните усложнения на Джойс, резултат от прихванат на млади години сифилис.

Дъщерята на писателя е израснала в Триест, поради което и в семейството разговарят на италиански, дори когато се преместват в артистичния Париж. 

През 1920 г. френската столица е гостоприемна към бохеми, артисти, музиканти и художници, но Лучия живее в негостоприемна към нея семейна среда, с чести пътувания, липса на разбиране от майката Нора, привързана повече към първородния син Джорджо, и в тотална зависимост от своя „бабò“, както нарича баща си.

Джойс е признат за гениален писател, макар че романът му „Одисей“ е забранен в САЩ. Той е пристрастен към алкохола, с тежки очни проблеми и чести операции, вечно нуждаещ се от пари и от помощник, който да разчита почерка му и да набира на машина черновите му. С това успешно се справя Лучия, която вярва, че нейният „бабо“ не може без нея.

По време на бохемска вечеря Лучия вижда през прозореца лицето на ирландския драматург и романист Самюъл Бекет и се влюбва в него, отказвайки се от вниманието на богат испански ухажор, бракът с който е можел да реши финансовите проблеми на семейството.

Бекет е чест гост в дома им, за да чете на Джойс, от когото е силно впечатлен и за когото е готов да работи дори без заплащане. Лучия обаче вярва, че бъдещият нобелов лауреат идва заради нея и всячески се старае да му се хареса, въпреки неодобрението на майка си.

За съжаление, чувствата ѝ ще се окажат несподелени, въпреки че тя дори оперира очите си, за да коригира кривогледството. Лучия запълва болката от любовното разочарование с танци. Тя участва в само едно танцово състезание, на което ѝ отреждат второ място, въпреки че е безспорния избор на публиката. За да угоди на баща си обаче, спира завинаги да танцува.

Загубата на танците, следващите любовните разочарования и предателства, зависимостта от волята на Джойс, преживяното в детството сексуално насилие от брат ѝ и постоянното негативно отношение на майка ѝ са твърде голям стрес за чувствителната психика на младата жена и водят до ексцесии и разкрепостено поведение, което семейството смята за уронващо авторитета им.

Известно време Лучия Джойс посещава сеансите на Карл Густав Юнг, който се ангажира да я излекува, като ѝ налага дистанция от нейния „бабо“, но тя не е склонна да споделя с него подробности от живота и детството си. Въпреки това сякаш ги споделя с читателя.

Романът „Танцьорката от Париж“ (The Joyce Girl, 2016) на Анабел Абс е топъл и съчувствен поглед към живота на една интуитивна и витална жена, за която не се знае почти нищо, тъй като братът на Лучия и майка ѝ Нора са направили всичко възможно да заличат връзката ѝ със семейството - унищожават писма и всякакви други нейни вещи, и я затварят насила в психиатрично заведение до края на живота ѝ. Дори не ѝ казват за смъртта на Джойс. По ирония на съдбата Бекет е единственият, който присъства на погребението ѝ.

Книгата е на изд. „Емас“ и е достъпна онлайн в библиотека „Читанка“.

Изображение: chitanka.info