Дъщерята на художника

През 30-те години на миналия век художникът Марк Шагал живее във френското селце Моншовé, заедно с жена си Белла Розенфелд и дъщеря им Ида. Там предшественикът на сюрреализма рисува портрети, заобиколен от пасторална идиличност и аромат на люляци. Но Втората световна война чука на вратата, а гениалният художник сякаш пропуска да забележи, че дъщеря му вече е почти пълнолетна.

Роден като Моше Шагалов във Витебск (днешен Беларус), още от мига на рождението си художникът с елфическо лице е белязан от огъня – спасяват него и майка му от опустошителен пожар. Предстои му да бяга от още много огън, но пък ярките цветове ще станат негова запазена марка.  

След като напуска Руската империя и е отхвърлен от Германия заради еврейския си произход, той сякаш вечно е обречен да сменя родини, търсейки място, което да нарече свое. Франция се оказва най-уместният и желан избор, където най-после може да се почувства признат не като еврейски, а като френски художник.

Но когато Втората световна война започва, за семейство Шагал настъпват тревожни времена. Дъщеря им Ида се оказва бременна от момчето, което обича, но двамата вземат съзнателно решение да не запазят детето. Женят се, за да спазят приличието и еврейските традиции и като подарък за младото семейство Шагал рисува картината „Сватбения стол“.

Този празен стол сякаш е орисан да символизира празнотата в семейния живот на Ида и да бъде предзнаменование за малкото поводи да поседне в отмора заради необходимостта да се грижи за баща си и делата му. "Сватбеният стол" е и оригиналното заглавие на романа. 

Ида Шагал сънува странни сънища, в които лети. А картините на баща ѝ са пълни с летящи двойки, цветни хора, ярки цветове и животни, символизиращи копнеж по живота и един свят, повлиян от източната философия. Шагал е гениален, но капризен и незрял.

Ида е тази, която организира изложбите му, води счетоводството му и неизменно е негова опора както по време на войната, когато прави неуморни опити да уреди на родителите си визи за САЩ чрез високопоставени лица, така и в следвоенните годни.

Почти подвиг е било да пренесе през океана близо 500 картини на баща си, докато Марк Шагал се инатял да напусне Франция, вярвайки, че неговата известност е сигурна защита срещу нацистката инвазия. Той все пак успява да се прехвърли в Ню Йорк, но макар да живее и твори там доста време, така и не пожелава да научи английски език. Шагал се чувства премного французин.

Той трудно понася смъртта на Белла малко преди края на войната, не се справя с прозаичността на битието, неспособен е да преценява имоти и не притежава необходимата практичност да води сметките си. Докато геният потъва в депресия, Ида поема нещата в свои ръце.

В търсене на икономка за домакинството на баща си, тя го запознава с Вирджиния Макнийл, в чиито обятия Шагал се утешава. От връзката им се ражда син – Дейвид, но отношенията им не просъществуват дълго заради ексцентричността на Шагал.

В следвоенните години Ида пътува много, организира изложби, участва в светски събития и паралелно с това се грижи за комфорта на баща си, като купува къщи и имоти в местата, където той избира да живее и твори. Като негов импресарио тя почти няма време за своя личен живот.

Търсенето на нова икономка е повратен момент, тъй като Валентина Бродски – Вава ще се окаже последната съпруга на Марк Шагал, оставайки с него до края на живота му. Двете с Ида не се понасят твърде, а дъщерята на художника трудно преживява, че една студена и пресметлива жена я е изместила не само като художествен агент, но и почти е отрязала достъпа до баща ѝ.

За щастие, Ида Шагал разбира, че тази промяна е здравословна и необходима за нея, за да се посвети на собственото си ново семейно щастие и да излезе от нездравата зависимост да бъде винаги на разположение на гениалния си баща, улеснявайки го във всяка сфера на живота. 

В „Дъщерята на художника“ (The Bridal Chair, 2015) Глория Голдрайх обрисува по красив начин взаимоотношенията в семейство Шагал, особеностите на характера на гения с елфическо лице и еврейски корени, съперничеството му с Пабло Пикасо, и портретира възхитително силната личност на Ида Шагал, която спасява живота и творчеството на баща си по всички възможни начини. 

Романът борави с действителни факти от биографията на Моше Шагалов, чиито летящи персонажи му отреждат ролята на предшественик на сюрреализма. Книгата е на изд. „Емас“ (2018) и е достъпна онлайн в библиотека Читанка.

Изображение: chitanka.info