Г-жа Палфри в Клеърмонт / Mrs. Palfrey at the Claremont

 

Удоволствие е да гледаш филм, в който аристократичното минало среща романтичното бъдеще. Този е един от филмите, на които попадаш в  онзи отрязък от денонощието, когато след ранно заспиване се събудиш в един след полунощ, сънят не желае да се върне повече, а до утрото има още много тъмни часове.

Какво по-уместно време за британски разказ, в който има стар хотел с поувехнала слава и кошмарна кухня, поезия на Уърдсуърт, ретро филми и замък с история, една достолепна дама на солидна възраст и един измислен внук, много по-любящ и присъстващ от истинския.

Но нека да започна отначало.

Историята в романа е за стилна дама в заника на живота си, която пристига с куп куфари на последното си приключение  - едномесечен престой в стар, позагубил от блясъка си хотел, където всичко скърца с носталгичен звук - от асансьора до старите кости на любезния, мустакат пиколо.

В ресторанта на хотела рехавите посетители са шепа хора, реликви от един друг живот, които със сдържано достойнство понасят блудкавите блюда и мълчаливо се наблюдават едни други между глътките вино над позахабения кристал. Хотелът прилича на кутийка за бижута, която все още пази ценни украшения, които вече никой не носи, но имат дълбоко сантиментална стойност.

Всяко телефонно обаждане е празник за гостите на хотела, защото е напомняне, че в шумната, нова реалност навън все още има кой да си спомня за тях. Затова и появата на мистериозния внук Дезмънд, за който често говори г-жа Палфри, внася глътка свежест и усещане за динамика у хора, в чийто живот вече няма достатъчно поводи за интересни клюки.

Дезмънд, разбира се, не е Дезмънд, а Людовик (Рупърт Френд). Той е красив, безработен младеж, който живее в мазе, свири на китара в подлезите и се опитва да напише романа на живота си. И както винаги се случва, Животът заплита срещата на две поколения, които сякаш нямат допирателни, освен взаимната симпатия, старомодните обноски, вкусът за чай и романтична английска поезия.

Но тази среща ще промени много неща и за двамата. Забележителен е контрастът между спокойното приемане на старостта и жизнерадостната младост, нетърпелива да опитва - те всъщност не са в конфликт, а в ценен приятелски обмен. Какво се случва, когато се появява истинският внук и могат ли да са в обмен миналото, което има какво да каже и бъдещето, способно да слуша с интерес и уважение?

Филмът на Дан Айрлънд е по роман на Елизабет Тейлър, а в главната роля свети с пълния си блясък звездата на легендарната Джоан Плоурайт (1928-2025), съпруга на също толкова легендарния сър Лорънс Оливие (1907-1989). Заснет през 2005 г., филмът е едно малко бижу, което със семпла визуалност и великолепна актьорска игра разкрива многопластови отношения, изиграни от класни актьори. В поддържаща роля е и Анна Мейси (1938-2018).

Това е филм, който със сигурност се гледа повече от веднъж, а на финала просто изпитваш благодарност, че е бил създаден. Има го целият с отлично качество и бг субтитри в ютуб:

https://youtu.be/kosAvnhdSw4?si=tEV8G3zdJeU2bJrm

Измисленото име "Клермонт" всъщност е на  реално съществуващ хотел, функционирал в Лондон под името "Аверард". През 1910 г. той е бил построен от богат лекар като градска къща, преустроена впоследствие на семеен хотел, предлагащ нощувки със закуска. Интериорът и екстериорът му са ползвани за снимките на филма през 2005 г. През 2009 г. сградата спряла да действа като хотел и оттогава се използвала за жилищни нужди.

Снимка: screenshot