Кестенова обич

 

Дорде листата сухи танцуват по паважа,

а вятърът се скита с разрошени коси,

за кестенова обич на чай ще ти разкажа,

преди дъждът сърдито над нас да завали.

Историята почва с един сънлив следобед -

там ранният октомври подхващал листопад.

Било в една неделя, сред бързащите хора

и парковата свежест на мъничкия град. 

Тя минала край него, а той дочитал книга.

Разрошеният вятър в къдриците ѝ спрял.

И взорът му след малко невинно запримигал,

привлечен неусетно от жълтия ѝ шал.

"Това дали е Ваше?". Навел се към земята,

а после ненадейно в дланта му заблестял

един чаровен кестен със слънчева позлата,

и двете им усмивки в една за миг събрал.

Те, кестените, казват, привличали късмета.

Възможно е, навярно, това да е така.

Или онези тихи, безмерно топли есени

са времето, в което се случват чудеса.

Сънливата неделя преляла от вълшебство,

с кресливите гълъби и шумния фонтан.

Най-много е октомври, когато топли шепи

внезапно се превърнат в гнездо за любовта.

Снимка: Manfred Richter from Pixabay